КОНФЕРЕНЦИЯ

"ДИАГНОЗА: БЪЛГАРСКО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ - СЪСТОЯНИЕ, ЛЕЧЕНИЕ, ПЕРСПЕКТИВИ"

СПОНСОРИ

 

Българското здравеопазване: диагнозата е ясна, лечението още не

Диагнозата на българското здравеопазване е поставена, но все още не е ясно лечението й – около тази идея се обединиха на 22 март 2016 г. здравни експерти, бивши здравни министри и представители на бизнеса по време на международната конференция "Диагноза: Българско здравеопазване – състояние, лечение, перспективи", която се състоя в столичния "София Хотел Балкан". За участие в конференцията бяха поканени представители на Министертвото на здравеопазването и на НЗОК.

 

90% от завършващите у нас лекари заминават на работа в чужбина. Това обяви д-р Галинка Павлова, зам.-председател на Български лекарски съюз. Тя посочи основните проблеми на лекарското съсловие: липса на цялостно решение за специализация, липса на възможност за кариерно израстване, по-високо заплащане в чужбина и по-висок стандарт на живот. Здравеопазването се обезкървява, а лекарите у нас вече са над 50-годишни, алармира д-р Павлова. Тя бе категорична, че за здраве трябва да се заделят 7-8% от БВП. „Искаме ясни правила, добре обмислени промени, контрол върху дейността, заслужено уважение в обществото“, посочи още тя.

 

Липса на визия и консенсус в обществото – така очерта здравната система в момента и проф. д-р Петко Салчев от Националния център по обществено здраве и анализи. В организацията на системата липсват взаимовръзки между различните нива, няма интегрирана качествена грижа за пациентите, а в управлението на системата липсва административен капацитет и управленски опит на всички нива. Нужни са различни законодателни инициативи – за спешната помощ, за болниците, за здравното осигуряване, за основните пакети за медицинска помощ; за интегрирана дългосрочна здравна грижа. Експертът препоръча създаване на здравно-пенсионен пул, както и на електронна борса.

 

Частните застрахователи в България на практика се явяват конкуренти на Националната здравноосигурителна каса, защото на пазара няма нито един продукт, който да допълва или надгражда това, което се предлага от общественото осигуряване. Това мнение изрази г-жа Ралица Агайн – Гури, зам.-председател на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление "Застрахователен надзор". Няма никаква яснота за услугите, заплащани с публични средства, и за тези, покривани от застрахователите. А това ражда хипотезата, че болниците могат да искат заплащане от две места, разясни част от проблемите в сектора  Агайн. Тя подчерта пазарната роля на здравното застраховане в различните страни от ЕС като заместващо, допълнително или допълващо, като посочи, че три страни формират близо 75% от премийния приход по здравно застраховане през 2014 г. - Холандия, Германия и Франция. За да има редвидими резултати в здравното застраховане, е необходимо пазарът да е предвидим, посочи още тя.

 

Публичният ресурс е абсолютно недостатъчен да посрещне разходите за здравни нужди на населението, в пъти. Това посочи Светла Несторова, председател на УС на Асоциацията на българските застрахователи. В същото време не съществува желание за многократно увеличение на вноската, а размерът на индивидуалните плащания е огромен и голяма част от тях са нерегламентирани. Решение на тази на пръв поглед нерешима дилема е в допълването на съществуващото финансиране с частно застраховане, както се случва в почти всички държави с по-високи показатели на ефективност на здравните си системи. Застрахователите могат да се адаптират към различни форми в системата. В момента пазарът у нас е изключително малък – от застраховки "Заболяване" през 2015 г. са постъпили около 70 млн. лв. Перспективите за развитието обаче са твърде неясни и то основно заради липсата на воля за това. Само за последните три години основните нормативни закони в сектора са поправяни над 40 пъти – факт, който създава несигурност и нежелание за инвестиции.

 

Пациентите да бъдат поставени в центъра на здравната система и да бъдат припознати като активни и пълноправни участници и партньори в правенето на здравна политика на всички нива – това поиска д-р Иван Вецев, експерт в Националната пациентска организация. Пациентската експертиза е незаменима, но за съжаление не винаги се познава и приема, посочи още той. 

 

Г-н Арне Бьорнберг от Health Consumer Powerhouse препоръча да ползваме македонския опит в прилагането на електронното здравеопазване, в премахване ограниченията за мобилност на пациентите и при публикуване в интернет на пълна информация за резултатите на  лечебните заведения. „Не е вярно, че промените в здравеопазването стават бавно и изискват голяма инвестиция. Нужна е само решителност в политиката на съответната държава и правилен модел за управление“, категоричен бе той.

 

Проф. Илко Гетов, председател на Български фармацевтичен съюз, представи европейските практики за принос на фармацевтите в системата на здравеопазването и посочи неизползвания ресурс в България.

 

Адв. Пламен Таушанов, председател на УС на БАЗП, представи пред аудиторията Фонда за обезщетени ена пациентите и спешното здравно досие.

 

Г-н Филип Домански, гл. експерт дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" в Европейската комисия, представи здравните системи в дневния ред на ЕК.

 

Конференцията изрази съболезнования за жертвите на днешните трагични събития в Брюксел.

 

Вижте презентациите на лекторите и снимки от събитието.

Регистрация

Организатор

Събития на ИНСМАРКЕТ

2015 г. Втори празник за пътна безопасност за малки и големи "Движение без риск"

2014 г. Празник за пътна безопасност за малки и големи "Движение без риск"

2014 г. Катастрофичните рискове в България – йерархия на отговорността

2013 г. Застрахователна конференция "Шофирането е и отговорност"

2012 г. Юбилейно списание "130 години застраховане в България" - минало, настояще и бъдеще

2012 г. Изложба "130 години застраховане в България"

2011 г. Международна конференция - "Автомобилното застраховане в Югоизточна Европа: Трансгранични проблеми и решения"

2010 г. Здравното осигуряване в България – състояние и перспективи

2009 г. Конференция "Йероглифът на кризата се чете и като възможност"

2008 г. Семинар за управление на катастрофичните рискове, организиран от Световната банка, технически организатор - „Иншурънс БГ“ ООД

2007 г. Национална кръгла маса за управление на катастрофичните рискове в България

ПАРТНЬОР

 

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ